Мониша Калтенборн: Петото място при конструкторите остава цел на Заубер

Мониша Калтенборн разказва за спомените от родната си Индия и за целите на отбора Заубер във Формула 1, който оглави преди седмица.

- Пълното ви име е Мониша Калтенборн Наранг. Защо толкова рядко използвате двойната си фамилия?

- Наистина харесвам индийското си име. Индийското ми наследство и семействата на родителите ми означават много за мен. Затова никога не се отказах от фамилията Наранг. От друга страна двойните фамилии не са много практични в ежедневието. Това е причината да не използвам толкова често моята.

- Какво означава за вас индийската Гран при?

- Определено трябва да отделя професионалното от личното виждане. От гледна точка на отбора Заубер Гран при на Индия е поредното състезание със същата педантична подготовка и старание за постигане на възможно най-добър резултат. Личната ми гледна точка е доста различна. Непрекъснато пътувам по работа и нямам време да ходя до Индия, докато като ученичка и студентка се прибирах редовно. Със съпруга ми Йенс се оженихме в Индия с прекрасен хиндуистки ритуал. Чувствам се наистина свързана със страната.

- Кои свои спомени свързвате с Индия?

- О, без съмнение невероятното ми детство. Бях единствена внучка в продължение на дълго време, така че бабите и дядовците ми ме глезеха неимоверно. Имахме три прекрасни кучета. Беше великолепно време със страхотни приятелства. През 1979 г. родителите ми решиха да емигрират и да ми дадат по-добро образование.

- Какво ги накара да изберат Австрия?

- Планът беше да се установим в английско-говореща страна. Но Виена бе първата спирка от пътешествието ни, тъй като чичото на баща ми работеше там в атомната енергетика. Хареса ни и останахме. Пратиха ме веднага в австрийско, а не в международно училище, така че научих езика много бързо и се приспособих. Във Виена завърших право, взех австрийско гражданство, което има много предимства. И изградих много връзки със страната. В крайна сметка прекарах там голяма част от живота си.

- До каква степен сте индийка и днес?

- Според мен човек никога не губи корените си, а и винаги може да разбереш откъде съм само като ме погледнеш. Освен това притежавам определено спокойствие и откритост, които могат да се опишат като индийски. Това включва преживяването на негативни случки и фокусирането върху положителното бъдеще – нещо особено важно в толкова конкурентна среда като Формула 1. Не говоря хинди толкова добре, колкото преди, но понякога се опитвам да го използвам с децата. Синът ни е на 10, дъщеря ни – на 7 и ми се иска да научат езика. Но родителите ми са по-добри учители от мен.

- Колко важна е Индия за Формула 1?

- За който и да е спорт е трудно да си намери място в Индия в сравнение с крикета. Но мисля, че интересът е нараснал след първото състезание там. Поне интересът от страна на медиите сочи това. А и Индия е бързоразвиващ се пазар, така че е логично да намери място в календара. И двете страни могат да извлекат полза.

- Какви са шансовете на Заубер в състезанието?

- Конфигурацията е много подобна на тази в Корея. Гумите обаче ще са различни, а това означава различни стратегии. За Заубер С31 трасето не е нито идеално, нито особено проблематично. Сигурна съм, че ще вземем добри точки и там.

- От седмица сте шеф на отбора. Какво означава новата работа за вас?

- Много съм щастлива, че Петер Заубер ми оказа такова доверие. Стигнах до поста стъпка по стъпка. Първо оглавявах юридическия отдел, през 2001 г. се присъединих към борда, а до края на 2011 г. вече притежавах една трета от акциите на екипа. За оттеглянето на Петер Заубер се знаеше от доста време, така че последната стъпка бе добре подготвена. Наясно съм каква е отговорността в компания, която съществува от 40 години и през почти половината от тях е във Формула 1.

- По-трудно ли е жена да бъде приета за шеф на отбор?

- Професионално полът не играе роля според мен. Аз съм в падока от дълго време и не мисля, че ще ме виждат повече като жена, отколкото като началник.

- Доволни ли сте от постиженията на отбора този сезон?

- С 4 подиума и 116 точки до момента със сигурност може да се гордеем от постиженията си, при това като частен отбор. Естествено, имаше и надпревари, които не преминаха по план и загубихме пунктове. Колата ни е наистина успешна, дори е описвана понякога като една най-добрите на грида. Амбициозната ни цел остава петото място при конструкторите.