Менсъл: В Мексико бе невъзможно да намерим добър баланс, губехме 20% притискане

Броени дни преди началото на състезателния уикенд за Гран при на Мексико шампионът от 1992 г. и победител в последната надпреварата на Ерманос Родригес през същата година Найджъл Менсъл сподели спомените си от състезанията на тази писта и предизвикателствата, които предлага. В интервюто британецът разказа и кое най-много го е впечатлило от състезанията в миналото и с какви очаквания ще гледа надпреварата сега.

Кои са любимите ти спомени от Мекиско като пилот във Ф1?

- Помня, че бяха страхотни времена. Това, което се е запечатало в ума ми най-вече е изпреварването срещу Герхард Бергер на завоя Пералтада (през 1990 г.) и колко много го разстрои това. А да спечеля последното състезание там (през 1992 г.) беше сензационно. Обичам страстта и енергията на хората в Мексико. Това е уникално място, толкова различно от всяко друго на света. Като цяло имам изключително приятни спомени от състезанията там. Трасето и феновете бяха от най-интересните в календара за мен. 

Като победител в последното Гран при на Мексико за какво ще следиш най-много при завръщането на състезанието тази година?

 - Искам да видя промените на първо време. Градът се разви изключително много за последните 20 години. Наистина с нетърпение очаквам да гледам състезанието толкова години след като аз съм се състезавал там. И разбира се да видя отново феновете и приятелите ми, които още имам там. 

Как се чувстваш относно това, че завой 17 беше кръстен на твое име?

 - Когато разбрах за това, бях изключително възхитен. Поласкан, горд и щастлив в еднаква степен. Това веднага ми напомни за маневрата срещу Бергер и не мога да повярвам, че оттогава са минали 25 години. Кръщаването на завоя на мое име е много специално. За мен е чест. 

Какво мислиш за мексиканския пилот на Форс Индия Серхио Перес и неговите шансове за бъдещето? 

- Гледах го внимателно и мисля, че той има много талант и потенциал. Ако му дадат подходящата кола при подходящите обстоятелства и подкрепа, той със сигурност ще има възможността да стане световен шампион. 

Какво носи Мексико на календара във Ф1? 

- Невероятно разнообразие и цвят. Мисля, че е страхотно завръщането на Мексико в календара и нямам търпение да бъда свидетел на страстта на мексиканските фенове. 

Как един пилот се подготвя, преди да кара на нова писта – в този случай в Мексико? 

- В наши дни пилотите са изключителни късметлии, тъй като има симулатори и данни за новата писта могат да бъдат събрани седмици преди състезанието, за да могат състезателите да се подготвят. Симулаторите предлагат толкова реално преживяване. По мое време нямаше нищо такова и се подготвяхме, като се разхождахме по трасето сами и карахме. 

Последната Гран при на Мексико беше доминирана от Уилямс. За какво си мислеше по време на състезанието, докато караше само на трасето? 

- Основното нещо, за което мислех когато водех в което и да е състезание, е управлението на колата. Исках да си сигурен, че караш в границите на позволеното от колата и, че ще финишираш. Когато аз се състезавах, издръжливостта беше голям проблем. И когато се озовеш отпред, основния фокус беше да закараш колата до финала. 

Представяше ли си, че ще доминираш в състезанието по този начин и кой пилотм виждаше като най-сериозна заплаха?

- За мен ключът винаги е бил да съм фокусиран върху себе си и моята машина. И върху нейните лимити и способности. Разбира се опозицията ме интересуваше, като аз се състезавах срещу някои от най-добрите – Аертон Сена и Ален Прост, а нека да не забравяме и съотборника ми по това време Рикардо Патрезе. Той ме поставяше също под напрежение. Но винаги съм се опитвал да не гледам много какво става зад мен.” 

Спомняш ли си старата конфигурация на трасето в Мексико и беше ли тя предизвикателство?

- Да, тя беше известна с това, че е екстремно предизвикателство. Беше много динамично трасе и стария завой Пералтада беше огромно предизвикателство и възможност да покажеш качества и нерви от пилотска гледна точка. Беше трудно да са намери добри баланс на колата във всички завои. За по-голямата част от тях това си беше невъзможно, тъй като надморската височина намаляваше притискащата сила с близо 20%. Затова трябваше да предпочетем на кои завои искаме да имаме най-добър баланс.