Битката за Формула 1

20.03.2009 | | коментара

Само преди дни Световният моторспорт съвет към ФИА постанови титлата да се взима от пилота с най-много победи в края на сезона. С това управляващите спорта напълно пренебрегнаха предложението на ФОТА (FOTA – Formula One Teams Association) за промяна в точковата система. Напротив, оглавяваната от Макс Мозли федерация реши в известен смисъл да заложи на идеята на Бърни Еклестън за връчване на медали на качилите се на подиума състезатели. Е, както стана ясно медали засега пилотите няма да получават, но пък Макс и Бърни вкупом пожелаха и както изглежда успяха да променят философията на Формула 1. Според новото правило шампион вече няма да става най-постоянният през сезона пилот, а този който е регистрирал най-много победи.
Последва обаче светкавичната ответна реакция на ФОТА. Асоциацията на отборите в F1 оспори публично валидността на решението на Световния съвет. Причината е, че според ФОТА то е взето прекалено късно и освен това не е подкрепено от екипите. А развръзката тепърва предстои...

Истината е, че войната между тимовете и официалните спортни организации не е от вчера или днес. Всичко това, което се случва в момента, си има своята предистория и най-важното – своето логично обяснение.
В брой на Club F1 от 2005 г. главният редактор на изданието инж. Иван Тенчев хвърли светлина около политическите игри във Формула 1 в онези дни, а те имат своето продължение и днес. Можете да си ги припомните, за да си обясните и настоящата ситуация в спорта.

Приятно четене!

Срещи между шефове, пресрилийси, съдебни заседания. Това е Формула 1 в момента. На заден план остава всичко друго.

Решава се бъдещето на най-гледания спорт в света, който носи слава и над $2 млрд. чист приход на година.
Убеден съм, че дори и най-прилежните запалянковци вече се объркват в потока новини. А малко по-внимателен поглед върху цялата картина дава кристална представа за какво точно става дума, за битката, която се разгаря – битката за Формула 1.

За да се разберат обаче напълно нещата, човек трябва да се върне много, много назад в историята на спорта.

Бях запален юноша, когато през 1980 г. се водеше първата война за Формула 1. Малко по-късно бе подписан първият договор Конкорд, за който толкова се говори и сега, а както тогава, така и днес, битката не е просто за пари.

Спорът по онова време се свеждаше повърхностно до противоборство между закостенелия, себичен президент на ФИА и спортната комисия ФИСА Жан-Мари Балестър от една страна и младия напорист Чарлз Бърнард Еклестън, който бе шеф на асоциацията на конструкторите във Формула 1 – ФОКА. Двамата бяха избрани на постовете си точно две години по-рано – през 1978 г. и бяха като огъня и водата.

Балестър – снажен, шумен, бивш член на френската съпротива.

Еклестън (още по-слаб от днес) – бивш дребен търговец на мотоциклети в Южен Лондон. До него сякаш за баланс обаче стоеше неизменно адвокатът на асоциацията – Макс Осуълд Мозли. Изключително рафинираният бакалавър по физика от Оксфорд и дипломиран юрист по патентно право в Лондон знаеше пет езика и имаше само един проблем, за да не се превърне в новия млад силен политик или да заеме друг важен пост в родината си. Баща му Сър Осуълд Мозли е основател на фашистката партия в Британия и затова самият Макс и до днес не е съвсем добре приет у дома.

Симпатиите клоняха към англичаните. Те защитаваха интересите на частните отбори, в чиито каси тогава не влизаха никакви пари от входните билети и правата за телевизиите. Получаваха се само пари за участие. Всеки тим ги договаряше с организаторите. Пилотите пък взимаха до 100 000 долара за победа пак от шефовете на състезанието.

Бърни искаше това да се промени и макар че далеч по-именити шефове като Колин Чапман и Кен Тирел го подкрепяха, не искаха да се занимават пряко.
Конфликтът и тогава, както и сега, си беше многопластов. Парите за участие бяха само причина. Малките британски тимове с мотори Косуърт всъщност искаха да вземат контрола над Формула 1 като цяло, да влияят над спортните и техническите правила.
Те бяха бесни, че Балестър им забранява аеродинамични елементи, с които да компенсират очевидното превъзходство на много по-силните турбодвигатели на заводските Рено и Ферари.

Балестър не отстъпваше нито по въпроса за търговските права, нито за това да му се месят в регламента.

Имаше скандали, анулирани състезания, като това в Испания през 1980 г., забранени елементи. Излишно е да споменавам всичко. Само ще отбележа няколко важни факта от днешна гледна точка.

В първата седмица на януари 1981 г. Бърни Еклестън регистрира алтернатива на ФИА – Световна Федерация за Моторен Спорт (WFMS) и обяви, че тя ще направи алтернативен шампионат на Формула 1, в която да си стоят Рено и Фарари плюс евентуално Алфа Ромео и Лижие. Звучи познато.

В същото време Балестър се опита подмолно да отстрани Бърни. Той обеща отстъпки пред ФOKA, ако организацията се поеме от Колин Чапман. Енцо Ферари е връзката, но вглъбеният в техниката Колин отказа. Напрежението бе такова, че Гудиър заплашиха изобщо да не правят гуми за новия сезон.

На 19 януари 1981 г. изведнъж нещата се обърнаха. Това е денят, в който е подписан първият Конкорд! Разговорите продължават 13 часа в седалището на ФИА на едноименния площад в Париж. Символиката е пълна, защото думата означава “Съгласие”.

Много странно обаче, след подписването на контракта не друг, а Енцо Ферари свика пресконференция в Маранело! На нея договорът бе огласен само като принципи. Без подробности се спомена, че търговските дела се поемат от ФOKА и Бърни Еклестън, а Балестър и ФИСА остават единствения суверен по отношение на спорта и правилата в надпреварите.

Нещата изглеждаха разрешени. По-късно стана ясно, че примирието не е постигнато по време на самите преговори, а в един парижки нощен клуб, където шефът на Филип Морис в Европа Михаел Кранефус събира Балестър и Еклестън няколко дни преди сакралната дата.
С първия договор, както и със следващите всъщност, нещата никога не се решават напълно, но от тук със сигурност започна контролът над парите на Бърнард Еклестън, контрол, който едва сега 20 години по-късно е застрашен и то сериозно.

Напредвам бързо през годините и само отбелязвам още, че 10 сезона по-късно лобито на Бърни и Макс надделя във ФИА и на конгреса на световната организация през 1991 г. за президент бе избран Макс Мозли, който спечели срещу Жан-Мари Балестър с 43 на 29 гласа.

Междувременно Бърни наистина успя да направи шефовете на отбори богати. Прилична, но съвсем не най-голямата част от парите от ТВ-права, вече отиваше при тях. Състезанията се организираха стабилно. Домакините бяха доволни с гарантираните приходи и участие на всички тимове. Спътниците направиха телевизията още по-значима и в спорта започнаха да се завръщат големите автомобилни фирми.

Нещата бяха сравнително спокойни, всеки бе доволен и това, че Бърни печелеше колосални суми, се смяташе за приемливо след огромния му труд.

Макс обаче пообърка политиката в спорта. Промените в правилата за 1994 г. не се приеха от отборите. Забавянето на колите ги направи по-опасни и аз няма да забравя как един механик в Уилямс тогава ми каза: “Смятахме Макс за един от нас, а той започна да играе игрички!”

След тоталната хегемония на тима на Франк Уилямс с Менсъл и Прост Макс и Бърни промениха правилата за 1994 г., за да наклонят везните в друга посока и се случи страшното. Това обаче бяха само първите малки искри на недоволство, защото босовете около новите топшефове – Уилямс и Рон Денис – очакваха, че Макс ще се коригира.

Малко е известно, че при участията си във Формула 2 в края на 60-те години Мозли е карал точно за тима на Франк Уилямс, а Денис е бил механик в Купър във времето, когато Бърни само се навъртал наоколо като мениджър на Йохен Ринд. Така че не случайно точно Рон и Франк никога не са цепели особено басма на Макс и Бърни.

Събитията от следващите години обаче бързо ни приближават до наши дни. Изключителното развитие на спорта и влизането на големите компании всъщност бе апогеят на Бърни, от който обаче започна и пътят му надолу.

Взимайки властта във ФИА Макс и Бърни направиха бързо суперкомбинация. Еклестън стана вицепрезидент, а ФИА му даде правата над всичко свързано с “Формула 1” за следващите 100 години (до 2110 г.) срещу смехотворните 300 млн. долара!

Компании като Мерцедес-Бенц, BМW, Форд, Рено съвсем не са от тези, които ще хвърлят по около $100 млн. на сезон за нещо, от което се печели, а те не взимат нищо.
Бърни и Макс години наред отбиваха атаките в този план с изявления, че фирмите идват и си отиват когато им е стратегически удобно и не би трябвало да се смятат за участници, на които да се плаща.

Чудесно, но последва и първата реакция. Антимонополната комисия към европарламента излезе преди няколко години с категорично становище, че действията и позициите на Еклестън напълно противоречат на приеманите антитръстови еврозакони. Някой да не знае, че компании като автомобилните имат силно депутатско лоби?

Постепенно Бърни напусна поста си във ФИА, а го принудиха да продаде и 75% от акциите на компанията си CЛЕK на магната Лео Кирх. СЛЕК бе създадена от Бърни на името на съпругата му СЛавица ЕКлестън. Това бе фирма, която притежава компаниите за телевизионните права и всичко останало. Понастоящем имената им са FOH (Formula One Holdings), състояща се от FOM (Formula One Management) FOA (Formula One Administration).

След фалита на Кирх през 2002 г. банките кредитори, към които германецът имаше задължения, поеха този дял, но не и контрола в СЛЕК. Защото с пословичното си умение, за да управлява СЛЕК Бърни бе наредил директорски борд от 7 души – той, жена му, двама швейцарски адвокати – семейство Аржан (много близки до него) и трима представители на трите банки – Bayrische Landesbank, JP Morgan и Lehman Brother, държащи акциите. В продължение на две години Бърни се справяше, но две съдебни инстанции в Лондон тази зима отсъдиха, че швейцарците трябва да напуснат борда. Той трябва да стане от 5 човека, с мнозинство на банките!
Насрочено бе още едно дело за 10 май 2005 г., след което Бърни със сигурност няма да може леко да се разпорежда вече в СЛЕК, да подписва договори и да разпределя средствата от телевизионните права между отборите!

Холдингът, създаден от банките, пусна пресрилийс, че държи Бърни да остане и да продължи да води спорта. Това със сигурност е вярно, защото едва ли някой може да го прави като него, а те не са заинтересовани парите да не им носят приход. Но въпросът е, че със сигурност банките ще искат да контролират всичко по-прецизно и да се споразумеят с фирмите производители.

Ако някой пък се съмнява във връзката между действията на банките и автомобилните гиганти е достатъчно да разбере, че акционер в BMW заедно с фамилията Квант например е правителството на Бавария, което притежава и Bayrische Landesbank.

Успоредно със задкулисния натиск върху Бърни автомобилните компании постъпиха точно като самия него преди години, като създадоха Grand Prix World Champioship (GPWC) – организация, планираща бъдещ алтернативен шампионат на Формула 1. Бях на учредяването в Имола преди четири години и си спомням всички шефове на автомобилни компании събрани заедно.
Естествено за начало на новата верига бе посочена датата 1 януари 2008 г., когато изтича сегашния договор Конкорд. Само след неговото приключване тимовете участници във Формула 1 ще са свободни да участват в нова серия с най-високотехнологичните коли в света, които правят.

Макс Мозли призна пак пред очите ми във Франция миналата година, че ФИА не би могла да спре подобна серия и може само да й предложи помощ по отношение на правилата и сигурността.

Но успоредно се вървеше и към примирие, към сближаване на позициите на Бърни и компаниите и изглежда имаше напредък. Играта на Макс с оставката му обаче бе опит за установяване на това каква е подкрепата му и последва ново развитие. Конфликтът тази зима стана повече от страшен и причината за това отново не е толкова в парите.

Всъщност онова, което се случи в последните седмици, е отново реакция на действия преди всичко на Макс и Бърни.

Макс Мозли отмени планирано заседание на Формула 1 комисията с шефовете на отбори, писти и спонсори през декември м.г. Тогава трябваше да се обсъждат предложените от него промени в правилата за 2006 г. Вследствие на отменянето на срещата той може да опита да ги наложи силово, както преди две години, когато Денис и Уилямс го дадоха на съд за нарушаване на Конкорд, според който това не бива да се случва без съгласие.

Всеизвестен факт е обаче, че Макс е перфектен адвокат и се защити с точка, според която това не е нужно, ако става въпрос за сигурността.
Екипите, водени пак от Денис и Уилямс, изказват все по-ясно недоволство от постоянните промени в правилата, които според тях не са добри за спорта и облагодетелстват само един отбор. Денис, в чийто тим Мерцедес държи 40% т акциите, открито заявява отново и отново, че схемата на приходите за участниците трябва да се преосмисли.

Така или иначе играта загрубя. Успоредно с това Бърни и Макс успяха да извадят Фарари от лагера на GPWC.

Съвместното им изявление от 19 януари 2005 г., че са за нов Конкорд, не бе много изненадващо, но то наля много масло в огъня.

Шефът на Минарди Пол Стодарт за първи път изнесе в пресата, че по силата на Конкорд в момента всички екипи дават част от прихода си на Ферари заради приноса им в спорта и значението им за него.
Да, без Ферари Формула 1 не би била Формула 1, но особено сега, в годините на тотална хегемония, обвиненията към Макс и Бърни, че ги толерират, са по-силни от всякога и веднага след общата им декларация последва серия от силни контраудари.
Шефовете на тимовете (без Жан Тод) обявиха на своята среща на 25 януари, че приемат споразумението, което постигнаха в Бразилия за ограничаване броя на тест дните до 30 дни и ще го спазват, независимо дали Ферари ще го приеме или не! Ако италианците продължат да печелят и да тестват, всички ще знаят, че е нечестно.

Италианците единствени имат своя писта и техните тренировки са по-евтини, пък и реално са единственият тим на Бриджстоун.

С това решение топката пак бе прехвърлена в половината на Макс, който от години се кълне, че е за намаляване на разходите. По-малкото изпитания наистина значат по-малко средства и Мозли е притиснат да наложи това решение и на Ферари. Що се отнася до позицията на маркиз ди Мондедземоло, то тя едва ли се нужда от много коментари при положение, че през септември той заяви, че Ферари е 100% зад GPWC, а сега съветва и другите да се разберат поединично с Бърни, както направи той.

Веднага след срещата му с Макс и Бърни впрочем, небрежно изтече информация, че Бърни ще даде още над 100 млн. на отборите към сегашните по около 250 млн. от телевизионните права, които те разпределят, ако подпишат нов Конкорд.

Да, определено тези пари са по-сериозни, но за отбори като Ред Бул и Мидланд-Джордан. Не случайно и техните собствениците сложиха млади и послушни (както се оказва сега – познати на Бърни) шефове, които с неопитността си и желанието си за участие да са съгласни с него. Новоизлюпени собственици като Дитрих Матешиц и особено Александър Шнайдер си гарантират добра връзка с шефа и ще избегнат неприятности на БАТ с Крейг Полок, който очевидно се противопоставяше на мистър “Формула 1” и затова вместо Гран при на Китай 555 преди няколко години на пистата в Цухай, първото подобно състезание се състоя преди година на напълно ново трасе.

Дори и тимове като споменатите обаче да подпишат с Бърни и да партнират на Ферари, нима това ще бъде Формула 1?

Последва още по-силен удар срещу сегашната статукво в деня 26 януари 2005 г. На редовното място за подобни срещи – лондонският хотел Хилтън на летище Хийтроу се събраха и членовете на GPWC.

Може би по-важно от всичко бе, че към самите основатели – Мерецедес, BMW и Рено – се бяха присъединили и японците от Хонда и Тойота! Излязоха с обща декларация, в която заявиха, че се готвят най-активно за нов световен шампионат с ясни правила в технически и търговски план, с точно регламентирана причини за тяхната промяна, с независими инстанции за обжалване на дадени решения, с качествени телевизионни предавания и нормален достъп на хората до спорта, от което следва, че всичко споменато не е такова днес.