„Те пееха „Люис, Люис”, а той викаше „Англия” – хората най-после имаха победител”

Британската преса буквално съсипа Люис Хамилтън от критики след грешката му в квалификацията на Силвърстоун, но ден по-късно той спечели пред над 100 000 фенове домашната си Гран при на Великобритания.

Медийната реакция не закъсня, като основният мотив бе, че Англия най-после има на какво да се зарадва след поредица неуспехи през изминалия месец.

- След едно лято, което може да се опише като изпитание за британските спортни фенове, изпълнилата до краен предел Силвърстоун огромна публика имаше истинска причина да празнува – се казва в публикацията на „Гардиан”. – Но тяхната гръмогласна радост изглеждаше като шепот в сравнение с въодушевлението на Люис Хамилтън на подиума, след като спечели за втори път домашната си надпревара и по-важно – се върна в битката за световната титла.

Не видяхме битката, на която можехме да се радваме, ако не бе повредата в скоростната кутия на Нико Розберг. Но Хамилтън направи своето състезание перфектно.

Пресконференцията след финала бе показателна. Хамилтън не веднъж бърка. Навъсеното му поведение веднага след пропуска в квалификацията получи някои негативни реакции. Но то бе на светлинни години от ухиления, разговорлив пилот, който сипеше остроумия за сметка на спонсорския трофей. Заради този контраст обаче той изпъква като пилот. Агресивността след разочарование може да изглежда като незряло поведение, но поне е честен и демонстрира емоциите си пред всички. Понякога инат и некомуникативен при загуба, радостен и открит при победа той може да е вбесяващ за мнозина, но това е човешко и безкрайно противоположно на тренираните и управлявани реакции на останалите пилоти. Съперникът му Розберг е невероятно аналитичен, критичен и внимателен в представянето си – и на пистата, и с медиите.

Хамилтън досега се намираше в ситуация, която може да се сравни с тенисист, изоставащ с два сета. Затова победата бе толкова важна, тя бе нужното гориво за неговата изменчива личност. И той го знае. „Напрежението е високо, но наистина чувствам, че се върнахме”, каза той и го имаше предвид.

В „Индипендънт” дори сравниха английския пилот на Мерцедес със супергерой:

- Както понякога се случва със супергероите, Хамилтън предизвиква противоположни мнения. Везните се наклоняват към абсолютно обожание след дни като този на Силвърстоун, когато съдбата му подава ръка. След грешката в квалификацията имаше множество анализи за състоянието на съзнанието на Хамилтън. Самият той първоначално бе стресиран от мащабите на пропуска. Трудно е да се спори с това, че е психологически лабилен, но дори това може да се приеме с идеята, че приема разочарованията твърде лично.

Един от най-яростните си в критиките вестници – „Дейли Мейл” – смекчи значително тона, споделяйки възмущението на световния шампион за 2008 г. от връчения му на подиума трофей:

- Те пееха „Люис, Люис”, а той викаше „Англия” по радиото, след това се надигна от седалката си и приветства феновете на Силвърстоун. Това лято хората най-после имаха победител, когото да приветстват. Знамената се вееха, докато той завъртя Мерцедес-а си, празнувайки упеха. „Леле, не мога да повярвам”, коментира Люис Хамилтън, доктор Джекил, който спечели, стартирайки като мистър Хайд от шести на грида. След като премина през тревата, за да се доближи до феновете в онази еуфорична обиколка, на подиума той получи трофея на победителя – пластмасова играчка, която няма да мине качествения контрол в Hamleys, странна решетка в червеното на спонсорите от Сантандер. „Къде е златният трофей, човече?”, попита Хамилтън, който е по-привързан към купите си, отколкото повечето пилоти. Правилната награда го чакаше в залата за пресконференции. „Израснах, гледайки такива купи – истински. Истинска привилегия е да си на върха на подиума, но трофеят ми се разпадна на парчета. Трябва да е струвал към 10 паунда. Толкова е зле. Може да си взема само табелката, която е най-скъпата част в него. Тези трофеи са доказателството за постиженията в кариерата ти. Надявам се в бъдеще да получаваме по-добри.” След отпадането на Розберг Хамилтън нямаше повече конкуренция. „Във всяка обиколка повтарях на колата: „Не се чупи, не се чупи””. Тя издържа и той спечели с 30 секунди аванс. А беше важно да спечели.