Какво не знаете за Монреал?

06.06.2008 | Александър Славов | коментара Шампионатът на Формула 1 започва да се провежда в Канада в средата на 60-те години. Заради конкуренцията между френските канадци от Квебек и англоговорящото население, Гран при на Канада се редува на пистите в Моспорт Парк и Монт-Трембланд. Уговорката трае кратко, защото пистата в Монт-Требланд е сметната за много опасна и през 1970 г. Гран при на Канада се провежда единствено на пистата Моспорт.

Когато Формула 1 пристига в Канада Жил Вилньов още не е печелил състезание. Доминира тимът на Лотус, като Марио Андрети печели титлата на Монца, въпреки че същия ден неговият съотборник Рони Петерсон катастрофира жестоко, а на другия ден умира.

През 1977 г. френските канадци, вдъхновени от успеха на изгряващата звезда Жил Вилньов, който подписва договор с отбора на Ферари за 1978 г., решават че се нуждаят от нова писта в Квебек. Строеж на съвсем ново съоръжение не се обсъжда, защото е много скъпо и отнема много време. Затова е предложено решение на проблема като се свържат пътищата на остров Айл Нотр Дам и да се образува писта.

Островът е построен през 1967 г. между свободно течащата река Сейнт Лорънс и построения през 1957 г. канал за кораби Сейнт Лорънс. Новият остров е проектиран за домакин на Световния панаир през 1967 г., познат като Експо 67. Намира се на няколко минути път от центъра на Монреал, освен това е и мястото на речния басейн за Олимпийските игри през 1975 г. След игрите Айл Нотр Дам се връща към старото си положение на обществен парк. Градът осигурява $2 млн. за престрояване и след период на безумна реконструкция пистата, която е проектирана от Роджър Пърт, е готова за своето първо канадско Гран при на 8 октомври 1978 г.

Първият победител на новата писта е Жил Вилньов. През следващите две години печели Алън Джоунс, като победата му от 1979 година остава на заден план, след като Ники Лауда обявява официално, че се отказва от спорта.

Състезанието се премества през есента, което означава, че времето ще бъде страхотна пречка. Така през 1981 година Жак Лафит печели с Лижие в проливен дъжд благодарение на гумите за мокро на Мишлен и лесният за контролиране двигател Матра V12. След серия от инциденти Вилньов завършва трети със своето Ферари, но публиката въпреки това е във възторг.

През 1982 състезанието трябва да се проведе през юни. Събитието обаче е много тъжно, защото Вилньов умира в квалификация месец по-рано. Неговият съотборник Дидие Пирони успява да стартира от пол позишън в Канада, но се забавя още в началото и е ударен от Рикардо Палети. Младият италианец има много наранявания и умира по-късно в болницата. Състезанието печели Нелсън Пикет.

Кръгът отпада през 1987 година заради проблеми с организаторите, но се връща отново в календара през 1988 година.

През 1996 година синът на Жил Жак Вилньов се състезава на тази писта, но е победен от своя съотборник Деймън Хил. През 1997 и 1998 година състезанията просто принадлежат на Михаел Шумахер. През следващата година обаче след глупава грешка на германеца победата взима най-големият му съперник Мика Хакинен.

През 2000 година Шуми печели отново, а през следващата завършва втори зад брат си Ралф.

Победител през 2002, 2003 и 2004 година е отново Михаел Шумахер, с което той става пилотът с най-много победи на тази писта – 7.

През 2005 година победител в Канада е тогавашният състезател на Макларън Мерцедес и настоящ на Ферари Кими Райконен. Година по-късно шампион става Фернандо Алонсо. Миналата година Люис Хамилтън спечели дебютната си победа, след като тръгна за първи път от пол позишън. Състезанието обаче по-скоро ще се запомни със страховитата катастрофа на Роберт Кубица, който, за щастие, остана невредим след нея.

Жил Вилньов е една от най-бързите писти в календара на Формула 1, пилотите достигат скорост от 300 км/ч четири пъти по време на обиколка. Именно затова мощният двигател е добра предпоставка за силно представяне. Спирачките са другият много натоварен компонент, поради тази причина отборите пристигат на пистата със специални, подсилени спирачни дискове, пригодени за трасето. Световно известна е „Стената на шампионите”, в която не един и двама пилоти са губили шансовете си за победа, удряйки болидите си.