история: Патрик Тамбей: Още се пренасям на пилотското място

04.08.2005 | От Светлана Симеонова | коментара Снимки: Peter Nygaard Grand Prix Photos, LAT GP2, Ford, архив


Казват, че бившите пилоти от Формула 1 са най-добрите събеседници, ако искаш да обсъдиш един световен шампионат – и този днес, и онзи отпреди десетилетия. Убедих се колко е вярно това твърдение, когато в Южна Франция се срещнах с Патрик Тамбей. Добре познато име, прекрасен човек с няколко успеха в Гран при и доста повече триумфи в други автомобилни шампионати. Зачудих се за момент, как ли ще тръгне разговорът при положение, че поводът за срещата няма почти нищо общо с F1. Но още при първите думи почувствах, че едва ли ще има какъвто и да е проблем – видях същата широка и искрена усмивка, позната ми от архивните фотографии. Времето неизбежно е оставило следа върху Патрик, но макар и побелял не би могъл да бъде сбъркан.


Докато първо разказвам за себе си, едно хлапе със синя фланелка непрекъснато обикаля наоколо. Любопитствам кое е детето.


- Синът ми! – грейват очите му.


Междувременно в ръцете му вече е нашето списание, с Кими Райконен и Хуан Пабло Монтоя на корицата. Момчето моментално се залепва за татко си и вперва поглед в пилотите на Макларън.


- Лед и огън – с усмивка коментира Патрик, докато синът му тихо промърмова нещо на френски. – Знаеш ли как ги нарича той? – пита ме Тамбей. – Акула и бик. На 14 е, а от 6-годишен кара картинг – гордо допълва французинът.


Малкият разгръща страниците, а аз питам Патрик за връзката му с Монро, чийто гости сме и двамата.




- Мога да свидетелствам колко са важни амортисьорите и за различните серийни автомобили, и при състезателните. Да демонстрирам, че при една кола не бива да се говори само за двигател, аеродинамика, гуми – има още много компоненти, които са от основно значение за поведението й. Амортисьорът е такъв елемент – ако не работи правилно, автомобилът не върви добре, не е безопасен.




- А ти имаш огромен опит и той е от голяма полза в случая.


- Да, 10 години карах във Формула 1 за Ферари, Макларън, Рено. Спечелих две състезания – на Имола и Хокенхайм. Бях и в Америка, в сериите Кан-Ам, където имам две шампионски титли с екипа на Карл Хаас. Карал съм в 24-те часа на Ман, за Ягуар. Бях и на Париж-Дакар, както и на надпревари на лед (с Форд и BMW). Реално съм карал на асфалт, чакъл, пясък, скали, лед, вода – всякакви условия, в продължение на 30 години.


И това ако не е състезателен дух! Три десетилетия, през които е опитал като че ли всичко възможно на четири колела.


- Всъщност единственото, което не съм пробвал, са надпреварите на овал – уточнява пилотът. – Карал съм на Дайтона, но не и на Инди и реално само това не съм опитал. Имам изключително интересен живот, смятам всичко това за привилегия. Късметлия съм.


Безспорно – колко хора имат шанс като неговия и толкова дълга кариера? А и почти всяка минута му е доставила удоволствие, защото в чистото изброяване се прокрадва усещане за удовлетвореност.


На фона на всичките му успехи обаче, постигнатото във Формула 1, като че ли не е чак толкова добро – две победи. И именно затова го връщам към участията му в Гран при...












____________________________________












Визитка








Патрик Тамбей


Роден 26 юни 1949 г.


Дебют в F1 с Енсайн през 1977 г.


1978 – 1979 Макларън


1981 Теодор и Лижие


1982 – 1983 Ферари


1984 – 1985 Рено


1986 Лола


Състезания 114


Победи 2


Полпозишъни 5


Най-бързи обиколки 2


Най-добро класиране 4-ти при пилотите (1983)


В края на 1986 г. се отказва от активна спортна кариера. Създава своя компания за спортни промоции и PR, базирана в Швейцария. Участва в различни други автомобилни надпревари. През 2002 г. е избран за заместник-кмет на Льо Кане, едно от предградията на Кан.