ФИА да променя правилата бързо

02.08.2004 | Club F1 | коментара

От Иван Тенчев

Снимки: George de Coster – ATP


Ужасяващата катастрофа, която преживя Ярно Трули на Силвърстоун през миналия месец, повдигна за пореден път въпроса за изоставането на промените в сигурността от бързината на движение по пистите. Третият много сериозен инцидент за годината след ударите на Фелипе Маса в Канада и Ралф Шумахер на Индианаполис дойде след наистина невероятното увеличаване на бързината през последния сезон.

В навечерието на инцидента, причинен най-вероятно от скъсано окачване, Михаел Шумахер даде по-добро време от миналогодишния полпозишън още в първата си серия от обиколки в петък!

Темпото е средно с цели 3 сек по-добро на обиколка отпреди година, а изискванията към здравината на колите се запазват. Цяло чудо е, че карбоновите кокпити още пазят живота на пилотите при тези тежки удари, със 113 g в случая с Маса (стойност, която обаче бе отречена от Петер Заубер, заявил, че тя се е появила от устата на шефовете от ФИА, за да могат да прокарат своите планирани промени за намаляване на скоростта), със 78 g при Ралф и при Трули.

Кокпитът отново се оказа спасителната клетка за пилота, а тестовете на ФИА - точни, но догодина това със сигурност няма да е достатъчно при положение, че скоростта сигурно ще се вдигне още. Затова в техническата група се обсъждат активно мерки за намаляването й, оттам и енергията на удара. Готви се премахване на дифузьорите на пода, намаляване на големината и височината на крилата и т.н. Дано обаче те да не бъдат закъснели и сегашните стандарти, за които този удар ни припомни, да са все така достатъчни.

Кокпитът, направен от карбон, сега преминава два типа тестове във ФИА, преди да получи щемпел за влизане в производство. Тестовете са статични и динамични. Най-важните от тях са следните:

Статичните тестове са прилагане на усилия с 20 тона отпред, 16 т отстрани, 7,5 тона отгоре и 9 тона при тръбата за въздух, под които кабината не бива да се спука.

Динамичните тестове са също много тежки:

Кокпитът се забива челно с 14 м/сек върху количка. В него се поставя воден резервоар с тегло 75 кг, колкото тежи пилотът, а всичко заедно с шейната тежи 780 кг.

Странично кокпитът се блъска с тежест от 780 кг, приложена с 10 м/сек, и също не бива да мръдне.

Отзад цялата структура се блъска със 780 кг, но с 12 м/сек, а кормилната щанга трябва да може да понесе усилие от 8 кг със 7 м/сек, без да се деформира.