Фетел: Като малък Голф 1 Кабрио ми се струваше невероятен

Пилотът на Ферари Себастиан Фетел разходи с автомобила си журналиста от „Зюддойче цайтунг“ Борис Шмит в региона Райнгау, намиращ се в централна Германия. Докато караше своето Ферари California T, германецът разказа каква е била първата му кола, на кой футболен отбор е фен и защо обича стари мотоциклети. Предварителната уговорка да няма въпроси за Формула 1 беше спазена. Но няма как карането на автомобили да не е част от интервюто, както и вземането на шофьорска книжка... 

- Г-н Фетел, още ли обичате да карате кола – не на пистата, а като част от всекидневния живот?

- Добър въпрос. Честно казано, вече не обичам толкова карането. През десетте години, откакто карам по пътищата, се промениха много неща. Улиците са по-пълни, има много повече задръствания. От друга страна, все още изпитвам удоволствие, когато карам по някой планински път.

- С какъв автомобил?

- Е, с Ферари 458 Speciale. Това е един вид служебната ми кола. California също е много добра – отзад дори има място за децата.

- Харесвате ли ретро автомобили?

- Много. Обожавам техниката и формите от едно време. Всичко ми допада. Когато нещо се счупи, вдигаш капака и веднага виждаш какъв е проблемът. С днешните коли това просто няма как да се случи. Един от любимите ми автомобили е старият Фиат 500 с отварящите се на обратно врати. Той е просто сладък.

- А старите състезателни автомобили?

- Разбира се, и те ми харесват. Наскоро карах едно Ферари на Герхард Бергер. А по-рано – Брабам. Колата на Бергер е от началото на 90-те години и е доста различна от сегашните. Но Брабам е друг свят. На пистата е истинско изживяване, само да не стане нещо. Пасивната сигурност от едно време беше наистина отвратителна.

- Кой беше автомобилът на вашето време?

- Трябва да си помисля малко. Да – Голф 1 Кабрио, който имахме за известно време. Когато бях малък, той ми се струваше невероятен. И, разбира се – първият Мерцедес на баща ми. По онова време обозначението Е-класа беше нещо ново.

- Коя беше първата ви собствена кола?

- Тъй като ме спонсорираше БМВ получих X3 – едно от първите от поточната линия.

- Занимавате се с автомобилен спорт от малък. Беше ли шофьорската книжка нещо специално за вас?

- О, да. Взех я на 17 години – със специално разрешение, за да не трябва родителите ми постоянно да идват с мен по състезанията, които често започваха в четвъртък. А те и двамата работеха.

- Нормален шофьорски курс ли изкарахте?

- Да, в Хепенхайм, курсове „Майер“. Колата ми и там беше Х3.

- А изпитът?

- Страхувах се от изпита повече от истинските състезания. Но всичко мина отлично, дори карането на заден ход. Жената, която ме изпитваше, остана много доволна.

- Взехте изпита! Много ли се радвахте?

- Много. Шофьорската книжка и автомобилът дават голяма свобода. Не разбирам защо младите хора вече не ги възприемат така. За тях по-важен е смартфонът. Е, аз вече съм на 28 години.

- Имате ли книжка и за мотор?

- Да. Карах БМВ.

- Карате ли още мотор, или не ви е позволено?

- Позволено ми е и го правя. От време на време се занимавам със стари мотоциклети, някои от тях от 20-те години на миналия век. И при тях можеш да видиш техниката много по-добре, както при старите автомобили. Понякога взимам подобен стар мотор на състезанията.

За да направи снимки на световния шампион, Борис Шмит моли да завият по малък коларски път в лозята, когато изведнъж зад завоя изскача трактор. - Внимавайте! Пилотът от Формула 1 се справя отлично, а шофьорът на трактора се учудва не толкова на шофьора, колкото на Ферарито. 

- Колко глупаво е да даваш съвети как да кара на световен шампион във Формула 1?

- Няма нищо, и аз не съм най-добрият спътник.

- Не е тайна, че сте фен на Айнтрахт Франкфурт. Какво очаквате от предстоящия сезон?

- Продажбата на вратаря Трап е голяма загуба. Надявам се, че може да бъде компенсирана. Има нужда от още няколко нови покупки. Но и това ще стане.

- Откога сте фен на Айнтрахт?

- От 14-15-годишна възраст.

- Ходите ли на стадиона?

- Да, но отдавна не ми се е случвало. Но ще дойде и това време. Ходя на мачове със старите приятели – 4-5 момчета. Не сядаме в ложата, а на обикновените трибуни. На почивката ядем наденички – задължително.

- Кои други клубове харесвате?

- Предпочитам Борусия Дортмунд пред Байерн Мюнхен. И, разбира се, Дармщадт. Той е до къщата ми. Там се случват страхотни неща. И е добре, че още съществува. Работи се на принципа „11 приятели“. За съжаление в спорта това се среща все по-рядко. И в автомобилния спорт също.

- Играете ли футбол?

- Не. Но всеки ден трябва да правя нещо за физическата си форма – това е задължително. Ден като днешния, в който не се занимавам със спорт, е огромно изключение. За компенсация играя скуош и бадминтон. В тениса не съм много добър.

- Какво е по-вероятно да се случи: Айнтрахт да стане шампион на Германия, или Себастиан Фетел да стане световен шампион с Ферари?

- На този въпрос все още не мога да дам точен отговор. Следващият сезон Ферари ще е много по-напред, отколкото сега. А Айнтрахт ще има нужда от по-различни финансови средства. Но откъде може да дойдат?