Барикело хваща последния влак

07.03.2006 | От Иван Тенчев | коментара Снимки: LAT BAR


Бразилец във Формула 1. Това винаги предизвиква вълна от емоции и спомени. Рубенс Барикело не е изключение от правилото, въпреки че прекара последните шест сезона в екипа на Ферари редом с Михаел Шумахер – по-скоро в сянката му, без някога наистина сериозно да бъде смятан за съперник на превърналия се приживе в легенда германец.


2006 г. всъщност поставя ново начало за него – може би поредното. Бразилецът вече е пилот на Хонда и очакванията (както неговите за екипа, така и на тима за него) са много високи.


Барикело има един непобедим коз в сравнение с младите и със сигурност по-евтини варианти за състезатели, които от Хонда можеха да изберат: опит. Вече цели 13 години той е неизменна част от падока на Гран при, като шест години бе незаменяем елемент на “машината” Ферари. Подобна препоръка не се печели току-така. Но и на малките деца, интересуващи се от спорта, е ясно, че да си номер две в Скудерията (въпреки конкретната липса на подобна клауза в договорите на когото и да било), нито е най-лесната, нито най-сладката работа на света. Позитивният, усмихващ се, дисциплиниран и фин Рубенс не е бунтовник по природа, но понякога и на него се случваше да избухне заради концентрираността на отбора върху Михаел.


Според мнозина капката, която преля чашата, бе случката от Гран при на Монако миналата година, когато Михаел притисна безцеремонно бразилеца и го изпревари. За Рубенс маневрата бе груба и той не скри разочарованието и гнева си след финала на надпреварата. Истина е обаче, че Шумахер, борещ се за позиция, би постъпил по абсолютно същия начин с абсолютно всеки друг пилот, озовал се на мястото на Барикело. Фактът, че доскорошният му съотборник не се защити като хората, го улесни максимално.


Съвсем друга бе ситуацията през 2002 г. в Австрия, когато бразилецът би Михаел, но бе принуден да го пусне “за шампионата”, както се изрази спортният директор Жан Тод. По онова време, дори да бе получил предложение от друг екип, Барикело нямаше да отиде никъде. Приятелите му в Бразилия го питали от време на време защо не си е тръгнал по-рано. Отговорът неизменно бил, че не е имал по-добра опция.


Това, разбира се, иде да подскаже, че Хонда според Рубенс е крачката напред. Всъщност колкото и неочаквано да бе напускането му, при положение, че имаше още година от договора си, всичко между Скудерията и японския тим бе уредено спокойно и разумно. Историята на трансфера се развива в продължение на няколко месеца миналата година. Оказа се, че бившият шеф на БАР Дейвид Ричардс е правил запитване до Ферари за Рубенс още през лятото на 2004 г., при появата на първите знаци за намеренията на Бътън да напусне. Тогава Барикело е поласкан, но любезно отказва. 12 месеца по-късно, вече с далеч по-сериозното участие на Хонда в БАР, същият въпрос е зададен отново. И този път изкушението се оказва твърде силно за бразилеца.


Разговорите с БАР започват малко след Гран при на Монако, но според самия Рубенс не са били съвсем сериозни:


- Аз си имах договор с Ферари и наистина мислех, че няма начин да се измъкна от него, защото нямах никаква клауза, позволяваща подобно нещо. Единственият начин бе да отида лично при Жан Тод и да помоля за разрешение. Това и направих – по време на уикенда в Германия на Хокенхайм.


Очевидно той бе много изненадан. Обясни, че разчитал на мен, но никога нямало да накара някого да остане, ако не иска, така че постъпи изключително мило и ме пусна.


Ситуацията, признава Барикело, е безкрайно деликатна. От една страна, няма как да приеме каквото и да е предложение без съгласието на Тод, а, от друга, не може да отиде при него, без да има достатъчно сериозни доводи. Все пак споразумение е постигнато, екипите се договарят за условията и всичко се нарежда тип-топ.


Така в Бахрейн за първи път от 6 години насам Рубенс ще се състезава официално в автомобил, който не е Ферари, след напускането му на Стюарт след Гран при на Япония през 1999 г.


Бразилецът получи разрешение да прекрати предсрочно договора си лично от Жан Тод. Раздялата им бе съвсем спокойна и дори приятелска, без нападки и взаимни обвинения.


- Да, това беше най-хубавата част от живота ми досега. Като изключим раждането на двете ми деца естествено. Аз съм щастлив човек, както винаги. През първите две години във Ферари ми беше много, много трудно да разбера всичко. На всичкото отгоре има неща, чиято смяна в други екипи отнема по два часа, а там стават за по 15 минути!


Научих, че на практика няма граници в промяната на автомобила и търсенето на съвършенство. Имам много приятели във Ферари, а и изградих прекрасни връзки със спонсорите. Хората непрекъснато ме питат дали “скъсването” е емоционално за мен. Всъщност не, защото аз не си тръгвам завинаги или няма да ги видя никога вече. Пак ще сме заедно, ще ходим на вечеря. Просто продължавам напред.


Рубенс разсъждава и трезво, и балансирано. Няма как да е иначе – още повече, че някои от най-хубавите му спомени и всички най-сериозни успехи в кариерата са свързани именно със Скудерията. Като онова невероятно състезание в Германия през 2000 г., когато се класира 18-ти на стартовата решетка, но взе първата си победа. Тогава Рубенс реши да остане със сухи гуми на мокрото трасе, с което спечели не само надпреварата, но и уважението на екипа на Ферари. Отказа да смени гумите при повикването от Рос Браун и тимът впоследствие вече се доверява на преценката му:


- Към края на състезанието чух Рос по радиото да казва: “Момче, ако продължаваш така, никой няма да те стигне. Ще спечелиш.” Това беше едно от най-хубавите неща, които някога съм чувал въобще.


Разликата с началото на кариерата му във Ферари тогава е коренна. При новината за това, че е подписал контракт с екипа от Маранело, реакциите са ...