Флагманът на Mercedes-Benz

29.05.2009

Буквално преди броени дни компанията Daimler представи пред медиите обновената лимузина Mercedes-Benz S-Class. Най-големият седана на марката често е наричан най-добрият в света. Него го купуват най-богатите и влиятелни хора на планетата и каквото и да се случва той е номер 1 в тази категория като продажби. Всеки път обаче, когато Mercedes обновява моделната си гама, консервативните поклонници на модела обвиняват германците, че за тях няма нищо свято, но след няколко години новата лимузина става толкова култова, колкото и предишната.

Ако се върнем обаче 40-50 години назад в след военна Германия ще видим, че тогава Mercedes е считан за още по-престижна марка. За разлика от сега, когато има силна конкуренция в лицето на BMW-7 Серия и Audi A8. В онези години баварците се асоциират еднозначно с евтината Isetta, а Volkswagen бълва вечния си бръмбар, като марката Audi дори не съществува за години. Кога именно се е появил първия S-Class е доста сложно да се каже.

От една страна, Mercedes раздели моделите си на класи в началото на 90-те, обаче буквата S след цифровия индекс се появява през 70-те. А представителни автомобили компанията Daimler-Benz прави още преди Втората световна война. Но все пак, повечето автомобилни историци и самата фирма считат, че първи S-Class се явява моделът 220/300 (W186/W187), представен през 1951 г. на първото международно изложение във Франкфурт.

Най-голяма от първите лимузини е Mercedes 300 Adenauer, наречен на първия канцлер на ГФР Конрад Аденауер. Той е оборудван с 3-литров двигател с горен разпределителен вал и за периода 1951-1962 г. от него са произведени малко над 3000 автомобила.

Следващия представителен Mercedes се появява през 1961 г. и носи заводско обозначение W111/112. Според американската мода от онова време той има характерни вертикални „перки”, поради която причина моделът получава прозвището Fintail.

Този Mercedes е един от най-безопасните автомобили за времето си, разполагащ с деформируеми зони отпред и отзад, поглъщащи енергията при удар. Освен това е оборудван с травмообезопасена кормилна колона, дискови спирачки и триточкови предпазни колани. За повишаване на комфорта, W112 е разполагал и с въздушно окачване. През 1965 г. на S-Class изчезват перките – новият модел, създаден по скици на художника Пол Брак, получава индекс W108/109. Едновременно с него се появява и първият 600 – лимузина с междуосие от над 3 метра, което при версията Pullman достига 4 метра. Ценителите на Mercedes еднозначно считат, че това е най-луксозният модел на марката, чийто комфорт може да сравни единствено със съвременния Maybach. Моделът 600 от преди повече от 40 г. се произвежда до 1981 г., преживявайки не едно поколение обикновени S-Class-и. Осемцилиндровият мотор с обем 6,3 литра от 1968 г. се вгражда и в „обикновения” 300 SEL, което позволява на Mercedes-Benz да направи първата представителна лимузина с темперамент на спортна кола. Този автомобил е представен на салона в Женева без никакви анонси. Луксозният Mercedes, който се ускорява до 100 км/ч за осем секунди и достига максимална скорост 221 км/ч веднага става дефицитен, като търсенето надвишава предлагането, независимо, че 300 SEL е два пъти по-скъп от базовия S-Class.

Буквата S се появява в обозначението на моделите в началото на 70-те с излизането на пазара на W116. Това е последния Mercedes с хромирани двойни брони – един от главните атрибути на класическия седан от Щутгарт. За по-добра управляемост и комфорт моделът разполага с многозвенно окачване отпред, а за повишаване на безопасността резервоарът се монтира над задната ос. Освен това, W116 е първият автомобил, оборудван серийно с антиблокираща спирачна система, както и първата представителна лимузина с дизелов двигател. Колкото и странно да звучи, дизеловата версия с 5-цилиндров 3-литров агрегат била създадена не за европейския, а за американския пазар.

По това време в САЩ имало енергийна криза и администрацията на президента Картър въвела понятието „среден разход на моделната гама”. Така изключително икономичния дизел позволил нормалната продажба и на бензиновите модели.

В края на 70-те в гамата на W116 се появява модификацията 450 SEL с обем на двигателя 6,9 литра. Този автомобил, заменил 300 SEL от предишното поколение, разполагал с хидропневматично окачване, централно заключване и климатик.

Скоро след като на салона във Франкфурт дебютира новият S-Class с каросерия W126, от гамата на Mercedes изчезват и W116 и 600. Големият автомобил вече няма хромирани брони и лайстни и леко казано разочарова много от поклонниците на марката. Затова пък, 126-цата можел без опасност за пътниците да издържа челен удар при скорост 55 км/ч, имал неутрализатор за изгорелите газове и даже система предотвратява буксуване. Ролята на най-бързия S-Class изпълнявал удължения 560 SEL с 8-цилиндров мотор с обем 5,6 литра с намалена токсичност на изгорелите газове. В Щутгарт решили да не правят пълноценна замяна на 600.

Но през 1987 г. внезапно на Mercedes S-Class се появява сериозен конкурент в лицето на 12-цилиндровото BMW 750, в създаването на което участва и познатия автор на класическите мерцедес-и Пол Брак. В резултата на това, в Щутгарт са принудени бързо да увеличават мощността на своите 8-цилиндрови мотори и даже да се откажат от екологичните си нововъведения.

Независимо от това, че на Mercedes-Benz се налага вече да дели парчето си от тортата с BMW, не може да се приеме че W126 е неуспешен модел. Този автомобили, тиражиран в малко под 400 хил. екземпляра не веднъж е наричан най-красивият от големите Mercedes-и и продължава да се произвежда даже след стартиране на продажбите на следващото поколение представителни лимузини. Според някои сведения, монтаж на W126 се е извършвал в тунингови компании от резервни части, доставяни от компанията майка. Стойността на тези кит-кари (според слухове) била значително по-висока от тази на съвременните топ-модели. Най-популярен у нас стана S-Class с обозначение W140, станал масов в годините на прехода, независимо дали под капака му има скромен дизелов мотор или 12-цилиндров бензинов агрегат.

Флагманът на Mercedes от 90-те години има двойни стъклопакети във вратите, най-мощния двигател в историята на марката и до ден днешен е най-голямата S-Class-а. В наше време за мнозина простосмъртни този автомобил вече не е невъзможна покупка – на вторичния пазар могат да се намерят екземпляри от най-рано произведените автомобили, струващи не по-скъпо от бюджетен корейски модел. Но трябва да се знае, че този W140 е произвеждан с използване на доста скъпи материали и технологии, като изцяло алуминиевия двигател на 600 например. На буталата му и стените на цилиндрите е нанесено специално покритие, увеличаващо пробега. Доста често при старите коли това покритие се износва и някое от буталата блокира. След доста скъп ремонт обема на двигателя се увеличава леко и при продажбата им често ги представят за тунинговани. През 1998 г. на сцената излиза W220 – автомобил доста по-лек визуално и обективно, без двойни стъкла и малко по малък на габарити. Новият S-Class съзнателно е направен по-компактен – все пак той трябва да разчисти пътя на флагмана на компанията Maybach.

Независимо от всичките авангардни нововъведения (над 30), използвани в новия модел, много европейски фенове тъгуват за масивния W140. Дали това е оказало влияние на продажбите му не сигурно, но по времето на W220 лидер сред луксозните седани става баварската седма серия, а немалка част от пазара взима и концерна VW-Audi. Новият S-Class с индекс W221, който излезе през 2005 г. е по-голям от предшественика си. Той вече има пълен набор съвременни оръжия, които трябва да му помогнат за възстановяване на лидерската позиция в сегмента – 12-цилиндрови мотори, мощни дизелови агрегати, множество нови електронни системи и т.н. Защото иначе не може да диктува правилата на играта, както това правеше преди години.

 

галерия