Една британска икона навърши 50 години

10.03.2011

През 2011 г. компанията Jaguar отбелязва тържествено 50-годишния юбилей на култовия си модел E-Type. Автомобил, превърнал се в икона на 60-те и символ на епохата наравно с Бийтълс и мини-полата.

Освен с красотата си, пред която се прекланял самия Енцо Ферари, автомобилът бил и един от най-бързите серийни модели в света. Именно това донесло и славата му, поставяйки го на върха на класическите спортни коли, правейки го най-известния и харизматичен британски автомобил след Втората световна война.

Концепцията за създаване на подобен спортен модел не била нова за промишлеността на Острова. Не много сложен за управление при високи скоростни и динамични характеристики, притежаващ необходимата доза практичност и приемлива цена - това са били целите, които трябвало да бъдат постигнати.

Използването на решения, използвани по-рано в състезателните модели, както и необикновената космическа красота на каросерията, помогнали на Jaguar E-type да извърши чудо. Ореолът на славното английско име, известно по това време с ярките победи по състезателните писти, станал близък и реален за много любители на спорта.

От техническа гледна точка той бил цивилен наследник на състезателния Jaguar D-Type. Изборът на прототипа съвсем не бил случаен - през 1955 г. марката триумфира в 24-часа на Ман, където на първо и трето място се класират именно такива коли. След година същата кола заема първите две места в надпреварата, а през 1957 г. пет Jaguar-а финишират в шестицата, пропускайки едно Ferrari на пета позиция.

Първият прототип на E-type (E1A) се появява през 1957 г. и все още напомня на своя състезателен прародител. Чак след три години колата добива този вид, в който е представена пред публиката в Женева.

Главният конструктор Уилям Хейнс създал неповторим двуместен автомобил. Основна заслуга за успеха му била елегантната каросерия, дело на работещия в компанията аеродинамик Малкълм Сайер. Конструкцията на шасито била смесена - към самоносещата каросерия се прикрепяла и пространствена рама отпред. Отпред и отзад окачването било независимо, а спирачките - дискови Dunlop. Тези решения дотогава не били използвани в серийни модели на Jaguar. 6-цилиндровият двигател с обем 3,8 литра се захранвал от три карбуратора (като в XK150S), имал мощност от 265 к.с. и бил комбиниран със скоростна кутия Moss. Заявената от завода-производител максимална скорост била 150 мили в час (240 км/ч)! На такива постижения в онези времена били способни единствено дребносерийните италиански модели.

Наистина, англичаните малко преувеличавали. На тестовете, проведени от популярното британско списание The Autocar, автомобилът наистина достигнал заявената скорост, но за това той бил специално подготвен и максимално олекотен. Задната врата била от алуминий, страничните стъкла заменени с такива от плексиглас, а стандартните колела - със състезателни. Но всичко това се пазело в тайна и светът получил фантастичен спортен автомобил на цена от 2097 паунда за базовата версия (2256 паунда и 15 шилинга с включени данъци и фирмените джанти със спици и централна гайка), което веднага го направило реална придобивка не само за богатите клиенти.

Но и стандартните Е-Type без проблем достигали 225 км/ч, така че колата се продавала добре както като купе, така и като кабриолет. Традиционно над 80% от продукцията била за износ в САЩ, където се предлагала като XK-E.

През 1964 г. дебютирал автомобил с 4,2-литров агрегат и изцяло синхронизирана скоростна кутия (предишната била без синхронизатори на първа предавка). Мощността на мотора била същата, но въртящият момент бил по-голям. Първоначално местата в салона били само две, но през 1966 г. се появила модификация с увеличено с 23 см междуосие и 2+2 места, достъпна само като закрито купе. Наистина, отзад можело да се наместят само по-дребни пътници или деца. Предлагала се като опция и 3-степенна автоматична трансмисия. От 1067 г. се предлага и т.н. серия 1½, която съгласно американските изисквания за безопасност е без стъклени капаци на фаровете.

Тъй като моделът се ползва с голяма популярност в Щатите, компанията не може да пренебрегва и твърдите американски норми за токсичност на изгорелите газове. През 1969 г. излиза Серия II със специфични усъвършенствания, направени специално за пазара отвъд Атлантика. Освен липсата на капаци, фаровете със нова форма, радиаторната решетка е леко увеличена, нови са и броните. В салона освен смяната на материалите са заменени и превключвателите - вместо лостчета те вече са безопасни клавиши. Като опция се предлага и климатик, както и сервоусилвател на волана, правещи колата по-комфортна.

Стремежът за съответствие на екологичните норми съществено влошил техническите характеристики (максималната скорост паднала до 210 км/ч), което по-късно оказало неблагоприятно влияние на общите продажби на Jaguar.

Налагат се спешни действия за възстановяване на накърнения имидж като производител на най-бързите серийни автомобили, така че през 1971 г. се появява третата, последна серия на Е-Type. В него се вгражда 5,3-литров двигател V12, което оказва благотворно влияние върху динамиката, но максималната скорост така и не надхвърля 225 км/ч. Единствената фирма, използваща от 1948 г. такива агрегати, е Ferrari, към която през 1964 г. се присъединява и Lamborghini. И при двата италиански производителя обаче става въпрос за производство в малки серии, така че Jaguar е първата европейска компания, комплектуваща серийно своите модели с V12.

Този мотор чака своя час от 50-те години. Първоначално той е с обем 5,0 литра, има по два разпределителни вала във всяка глава и конструктивно представлява два обединени блока ХК. За първи път е използван през 1966 г. за модела XJ12, построен за състезанията н Льо Ман. Но колата така и не стартира в надпреварата, а двигателят е адаптиран за ежедневна употреба. Леко модернизираното газоразпределение дава повече мощност и в такъв вид се появява за първи път пред света в новия Е-Type. Последното му предназначение е за задвижване на седана XJ12, появил се две години по-късно, през 1973 г. Моторът е с мощност 270 к.с., захранва се от четири карбуратора Zenith/Stromberg и се отличава с голяма еластичност. Ускорението на колата до 100 км/ч става за 6,6 сек, а до 160 км/ч - 15 сек. Така вече моделът задвижван с този двигател, вече не може да се причислява към обикновените спортни коли, а по-скоро към по-рафинираните, луксозни автомобили от клас GT.

Постепенно обаче търсенето на Jaguar Е-type в Америка започва да намалява и към 1973 г. става практически нулево. Това е и последната година, в която е произведен моделът във версия закрито купе. Сочат се две основни причини за това - максималната скорост от 150 м/ч, обещавани от производителя, се достигала само от олекотени модели, специално направени в завода. Втората причина се крие в драматичното повишение на цените на бензина. Производство на кабриолета, който вече е базиран на удължената 4-местна версия, също намаляло заради нестабилната икономическа ситуация в много страни. Всичко това въобще не увеличило популярността на модела с 12-цилиндров двигател.

Последният Jaguar Е-type слязъл от конвейера през 1974 г., но официалното съобщение за спирането му от производство се появило през февруари 1975 г. Последната серия от 50 автомобила бела оцветена в траурно черно, но по ирония на съдбата всъщност последния екземпляр не бил черен. Той бил купен от известния британски меценат и фен на Jaguar Робърт Дени, който пожелал неговата кола да е боядисана в известното racing green, националният цвят на всички състезателни британски коли.

За цялото време на производство са сглобени 72 507 екземпляра от прославения E-Type, от които 38 412 броя от Серия I (1961-1964 г), 18 808 от Серия II и 15 287 от трета серия. В последната са включени и известно количество с 4,2-литровия мотор, която в момента е най-рядката модификация.

И така, 50 години след дебюта си в Женева Jaguar E-Type отново се появи в залите на Палекспо. В началото на март 2011 г. оригиналният екземпляр бе отново на щанда на марката, за да сложи началото на тържествата по случай юбилея. След Швейцария мероприятията, посветени на събитието продължават с Фестивала на скоростта в Гудууд, Конкурса за елегантност в Пебъл Бийч и Гран при за класически автомобили на Нюрбургринг.