Чужденец в британски тим – питайте Пикет

08.05.2009

Още от началото на годината из падока на Формула 1 упорито се шушука за ултиматум, поставен на Нелсън Пикет младши. Бразилецът или трябва да постига изискваните от екипа му Рено резултати или шефовете му ще го освободят при изминаването на половината от сезон '09. Засега не е ясно какво точно ще се случи с Нелсиньо, но мнозина от пишещите за Гран при обявиха, че в подобен колапс легендарният му баща не би могъл да изпадне.

Аз лично не се ангажирам с толкова категорична оценка, но със сигурност знам, че и трикратният световен шампион Нелсън Пикет е имал своите трудности, докато се е състезавал. Да вярно, те са от друго естество, но все пак и при Пикет старши не всичко е вървяло гладко.

За да ви разкажа за един от трудните периоди в кариерата на Нелсън се връщам към материал от списание ClubF1, публикуван през не чак толкова далечната 2007 г.

Приятно четене!

 

Нищо ново под слънцето! Това е любимата ми поговорка. Мислим си, че дадена ситуация е уникална и неповторима, но се оказва, че съвсем не толкова отдавна на друг човек му се е случило абсолютно същото. Разнообразието е по отношение на детайлите, вероятно.

Но стига с теорията и да преминем към фактите от настоящия сезон. Сагата Алонсо - Хамилтън се разраства със заплашителни размери и вече я сравняват с тази на Ален Прост и Аертон Сена от края на 80-те години.

Но всъщност аналогията не е съвсем коректна. Тогава и двамата бяха чужденци в тима на Макларън, и двамата бяха големи имена.

Далеч по-точна е може би историята с пристигането на Нелсън Пикет в екипа на Уилямс малко по-рано през същия период. Преди това, почти точно като Алонсо в Рено, Пикет прекарва 7 години в тима на Бърни Еклестън Брабам и вероятно дори не е помислял, че може да се окаже в губеща позиция с две титли зад гърба си и имиджа на свръхинтелигентен бърз пилот. Но в Брабам все пак никога не е имал английски съотборник или дори съперник. Напротив, съекипниците му по-скоро са играели положителна роля в живота му. Нелсън винаги е признавал например, че най-много е научил от съотборника за една година Ники Лауда.

Пикет определено има късмет с Брабам. Защото звездата на тима - Лауда, скоро след неговото пристигане решава да се оттегли. Отборът се изгражда, и то около бразилеца, а за 7 г. Нелсън успява да влезе под кожата на всички. Пикет се превръща в истински герой, след като през 1981 г. печели титлата, а две години по-късно отново е шампион, вече с двигател на BMW, и е златното момче на своя шеф.

- Бърни Еклестън беше много директен - разказва Нелсън в своите спомени. - Карах за него седем години, като през последните четири дори нямахме договор. Имахме отлични честни отношения. Чарли Уайтинг, Еди Бейкър ми бяха механици - когато сега съм на състезание от Формула 1, се чувствам все едно съм в стария си отбор. Беше хубаво време.

Най-яркият му спомен от това време е може би Гран при на Канада през 1982 г. Надпреварата му завещава белег, но не само в душата. Тимът има голям проблем с прегряването. Масленият радиатор е преместен от страничната в предната част на болида. Пикет води в надпреварата. След 15 обиколки обаче започва да чувства, че предната стена на каросерията се нагрява все повече. Педалите също. Температурата им надвишава 100 градуса. Педалът за газта става много тежък и на Пикет му е все по-трудно да го натиска.

- Рикардо Патрезе бе зад мен и се приближаваше много бързо. Мислех си, че ще направя само още 5 обиколки и после ще спра, в противен случай краката ми ще се запалят. Направих 5 тура повече, после и още 5. След това си помислих, че краката ми могат да горят както гори адът. Но така и не спрях. Направих 72 обиколки и победих.

- Когато излязох от колата, краката ми бяха покрити с огромни мехури от пръстите до петите и пълни с течност. Докторът не можеше да повярва, че съм го направил. По време на всяка обиколка, когато излизах на правата, крещях от болка вътре в кокпита. Не знаех дали ще мога да се състезавам в следващия кръг, освен това трябваше да нося специални обувки за много месеци напред. Но такива бяха нещата тогава в нашия тим.

Всичко обаче се променя през сезон '85. Болидът на Пикет ВТ53-BMW, проектиран от Гордън Мърей и обут в гуми Пирели, определено не върви. Бразилецът печели само една единствена победа. Освен това започва да се чувства, че интересът на Бърни Еклестън към екипа спада.

Нелсън е наясно, че трябва да потърси друг начин отново да стигне върха в спорта. Среща се в хотел до Хокенхайм с Франк Уилямс. По това време двигателите на Уилямс вече са конкурентоспособните Хонда и има голяма надежда с тях Нелсън да си върне лидерската позиция в шампионата.

- Уилямс ме попита какво искам да правя с кариерата си, а аз му отвърнах, че ако желае да спечели световния шампионат, бих отишъл в неговия отбор.

Условието, което поставя бразилецът пред Франк, е едно единствено. Той е съгласен да направи колкото е нужно тестове, да навърти огромен километраж и да развива постоянно болида. В замяна обаче Уилямс трябва да му гарантира, че ще е абсолютният лидер в тима, ще има първо ниво оборудване и т.н. Пикет не иска в никакъв случай да му се налага битка с друг пилот вътре в екипа. Според Нелсън отговорът на британеца бил: „Няма проблем. Ела в отбора и ще бъдеш пилот номер едно."

Сделката е подписана. Седемте години с Брабам остават в историята, а Пикет се прехвърля в базата на Уилямс в Дидкот. Очаква с нетърпение новия сезон. Дали събитията щяха да се развият по предначертания сценарий, ако в този момент не се бе случило нещастието?

Трудно е да гадаем. В навечерието на сезон '86 обаче Франк Уилямс заедно с Питър Уиндзър, мениджър по връзките с обществеността по онова време, напускат пистата Пол Рикар след поредните тестове. Шефът на тима от F1 излита от пътя с наетия автомобил, в резултат на което остава парализиран за цял живот.

Неминуемо пътният инцидент повлиява на всичко, свързано с отбора и хората около Франк Уилямс. За Пикет ефектът е направо катастрофален. За него животът в тима се преобръща. Всички предварителни обещания сякаш никога не са били изричани. Естествено, трудностите на бразилеца в този момент са направо смешни в сравнение с проблемите, които са застигнали Франк.

В началото Нелсън се залъгва, че евентуален разговор с Патрик Хед (главен конструктор на тима) и Питър Уиндзър ще промени положението. Те обаче очевидно не се интересуват много от мнението и вижданията на бразилеца. Според Пикет отборът няма да има успех, ако се разедини и за двамата си пилоти. Напротив, пилотите получават картбланш да се съревновават безконтролно един с друг и е очевидно, че Менсъл е по-добре приет. Пикет се озовава в ситуация не само да се бори със съотборника си, но и да се съревновава с англичанин в английски тим.

Еуфорията около Найджъл Менсъл, който при това е в тима от година, расте и той може напълно свободно да се бори за титлата.

- Всичко това бе ужасно. Трябваше да работим заедно по развитието на активното окачване, но нещата се превърнаха в голяма надпревара, а не в развитие. Опитах се да напусна към средата на сезона. А още по-безумно бе, че не напуснах още цяла година.

Пикет печели първото състезание в Бразилия през 1986 г., но връзките му с екипа и съотборника му вече се влошават. И двамата състезатели на Уилямс взимат победи през сезона, но битката помежду им позволява на Ален Прост от Макларън да получи световната титла. Пикет си мисли, че целият тим е срещу него, но решава да прояви кураж и остава с Уилямс за 1987 г.

Новият сезон започва обещаващо за Нелсън с второ място в Бразилия. Идва ред на Гран при на Сан Марино. По време на петъчната квалификация бразилецът пука задна гума и се забива право в предпазните стени със 170 км/ч. Инцидентът става на Тамбурело, завоя, на който след седем години ще загине друг бразилец - Аертон Сена.

Пикет остава жив! Главата му обаче се удря здраво в стената и не му е позволено да стартира в състезанието. Бразилецът се отървава на косъм. Има обаче нещо, което Нелсън скрива от тима си. Последиците от удара са много по-сериозни, отколкото си мислят останалите, и са с дълготраен ефект.

- Не исках отборът да ме извади от колата, затова лъжех. Но всъщност бях загубил дълбочината на зрението си. Сблъсъкът бе много лош за главата ми, а каската ми се удари в стената наистина силно - разказва още бразилецът. - Имах тестове за очите на всеки 15 дена, но не исках да загубя мястото си, така че просто нямаше начин да им кажа за проблема. Той продължи с месеци. Това бе причината аз да бъда ужасяващо бавен, а Менсъл много по-бърз от мен през някои състезания от сезона, но хората не го знаеха. До края на годината зрението ми се възстанови на 80%, макар и до ден днешен да не е перфектно.

Междувременно омразата на съотборниците един към друг надхвърля вижданото до този момент по пистите. Само си представете буйния бразилец, който е готов на всичко само и само да стигне до физическа саморазправа. От другата страна обаче е железният и непоклатим британец, притежаващ наистина прословутото спокойствие на предците си извън пистата. Пикет е бесен и иска да извади Менсъл от психичното равновесие и комфорта, който чувства, че има в тима. Пикет нееднократно се опитва да го предизвика, но всички опити завършват с пълен неуспех. Той цели да дестабилизира позицията на Найджъл в отбора, да го накара да си изпусне нервите, но не се получава според замисъла.

- Опитвах се да го обидя по възможно най-много начини, за да го накарам да се сбие. Наистина исках да ме удари, за да мога да му отвърна. Казвах, че жена му е грозна, но той не би направил това, опитвах се да завзема ума му, докато кара, и да имаме истинска юмручна битка. Изведнъж обаче осъзнах, че подобни неща не се правят в Англия - спомня си Пикет.

Той умело прикрива здравословния си проблем и продължава да се бори. Двамата пилоти на Уилямс се впускат в битка за надмощие. Нищо чудно, че враждата им почти завършва със сълзи.

И до ден днешен Пикет обвинява Менсъл, че е карал прекалено рисково, а голямата глупост на Хед и Уиндзор е била в това, че не са го спирали, не са избирали разумната стратегия и рационалност за тима. Това е валидно предимно за няколко случая, сред които е прочутото състезание на Силвърстоун '87. Найджъл прави надпревара, която завинаги остава в историята - той скъсява дистанцията с Пикет със секунда на обиколка. Настига и задминава съотборника си, след като е направил питстоп за смяна на спукана гума.

- Беше просто смешно. Той винаги поемаше откачени рискове. В тези дни трябваше да караш напълно различно от начина, по който би карал днес. Сега състезанията са нещо като спринт, кара се с пълна газ между питстоповете. Преди трябваше да караш консервативно, тъй като технологиите не бяха толкова добри. Трябваше да пазиш гумите си, горивото и спирачките и бе важно да караш внимателно, за да стигнеш до финала - разказва Пикет.

Освен това скалата за горивото в болида на Менсъл сочи, че не разполага с никакво и когато британецът финишира, тя показва минус две обиколки. Според Пикет съотборникът му е невероятен щастливец, че информацията от уреда се е оказала невярна, защото на Найджъл просто не му е пукало. Дори и да беше останал по средата на пистата в последната обиколка, пак би излязъл герой, тъй като е щял да обвини Уилямс за допуснатата грешка.

Така или иначе, постоянството в представянето носи титлата на Нелсън Пикет за 1987 г. Той взима общо три победи (в Германия, Унгария и Италия), почти винаги се качва на подиума (седем втори места и едно трето от общо 16 старта). Британският му съотборник печели двойно повече състезания - 6, но има само още едно трето място. В другите състезания или финишира на задна позиция, или въобще не финишира. Така че в крайното класиране изостава с 12 точки.

По време на борбата в квалификацията за последното състезание в Япония Менсъл катастрофира сериозно. Наранява гърба си и не е в състояние да участва в надпреварата, с което угасва и теоретичният му шанс.

- Спомням си, че си мислех: „Това е, майната ти - ще те победя." Тогава той даде по-добро време, така че аз излязох и го подобрих. После той отново регистрира по-добър резултат и отново го победих. Тогава той излезе на пистата и претърпя инцидент. Не знаех колко зле беше, но Уилямс искаха Найджъл да спечели. Все пак обаче трябва да призная, че ни даваха еднакво оборудване, но всичко друго беше направено така, че аз бях старият световен шампион, а Найджъл беше британец и те искаха да спечели именно той - продължава със спомените Пикет.

Така титлата в крайна сметка отива при бразилеца въпреки всичко. За сезон '88 обаче той подписва с Лотус, откъдето пък си тръгва бъдещата суперзвезда Аертон Сена, и т.н., и т.н.

После кариерата на Нелсън бавно и полека отива към своя край. От сърцата на сънародниците си е изместен от младия пилот на Макларън. Двамата с Менсъл се сблъскват на практика още веднъж през 1991 г. в Гран при на Канада, където в последната обиколка лидерът Менсъл започва радостно да поздравява публиката. Махайки, той може би бута копчето за оборотите и ги намалява, без да иска. Скоростта на колата пада дотолкова, че електрониката я блокира, Пикет го задминава и печели.

И понеже Пикет все още се върти из падока около сина си Нелсиньо, за Алонсо може и да е добре да си поговори с него.