Най-бързата каравана в света

24.04.2009

Както повечето неща на този свят и Формула 1 си има две страни. Някои екипи и пилоти се радват на уникален шанс и късметът ги спохожда рано или късно. При други не се получава, но това не им пречи да опитват и да са част от необятната история на Гран при.

След поредицата сериозни материали от архива на сп. ClubF1, които ви припомних на нашата интернет страница, сега дойде ред и на малко по-различен тип текст.

Позабавлявайте се с разказа за странния дизайнер Луиджи Колани и неговото творение Ейфеланд Тип 21. Пренесете се в епохата на 70-те години, когато за някои хора Формула 1 е не бизнес на живот и смърт, а просто поредната авантюра.

Приятно четене!

 

Годината е 1972, началото на поредния сезон във Формула 1. Светкавиците от апаратите на фотографите проблясват върху повърхността на чисто нов болид. Журналисти от немската преса са се скупчили около Луиджи Колани – дизайнер, който прави сензационно представяне или поне така изглежда.

Швейцарецът показва новаторското си творение – Ейфеланд Тип 21. Без да му мигне окото заявява, че никой друг болид от Формула 1 не може да се похвали с подобни аеродинамични елементи.

Но да се върнем към началото на историята, за да се убедите в неизчерпаемите идеи, които заливат света на Формула 1 през 70-те години, когато се появява и тази най-странна кола в историята на Гран при.

Това е наистина странно време, в което властват разкрепостените умове на експериментаторите. Аеродинамичните тунели още са химера и всичко се доказва единствено на пистата. Случаите на необичайни, а и на направо на налудничави произведения, не са един и два.

Марч 711 например разполага с предно крило, което съвременниците му оприличават на чиния за вечеря, но колата е добра. Гигантските кутии за въздух над главите на пилотите предизвикват много повече от присмехулни усмивки, отколкото реално дават нещо на мотора.

За Тирел пък се шушука из падока, че готвят болид с 6 колела.

Над останалите може да се постави шасито, идващо сякаш от бъдещето – зашеметяващият Ероуз А2. Когато моторът му се запали, издава звуци, наподобяващи падаща атомна бомба, а с външния си вид предизвиква въпроса дали всъщност това не е изобретение, излизащо директно от лабораториите на НАСА.

Нищо обаче не може да се сравнява с Ейфеланд Тип 21. Той събира погледите от първия миг, в който се появява на трасето.

Колелото по осъществяването на проекта се завърта от Гюнтер Хенеричи, богат немски бизнесмен, увлечен по спорта. Компанията му е добре позната в Европа – от няколко десетилетия на пазара вече присъстват произвежданите от нея каравани. Явно на богатия германец му липсват емоции и той спонсорира отбори от Формула 2 и Формула 3, преди да вложи парите си в проекта Ейфеланд.

Съвсем в духа на националното единство, Хенеричи кани за пилот своя сънародник – Ролф Щомелен, който се възползва от обстоятелството, че тимът му Съртис не завършва сезон ’71 и е свободен да приеме.

Тимът е съставен, но какво е положението с дизайна на болида?

След неуспешен опит той да се възложи на австриеца Джо Карасек, Хенеричи и неговият тим мениджър Хайнц Кобличек са посъветвани да потърсят услугите на Луиджи Колани. Въпреки че швейцарците се славят като изключително сериозни професионалисти, Колани трябва да е бил някакво огромно изключение. Почти няма посока, в която неговият неизмерим талант да не се е разпрострял. Той самият доста скромно се определя за „гуру на модния дизайн на предметите в бита”, които ни заобикалят.

През годините доказва нееднократно уменията си. Автор е на прототип Алфа Ромео, който е първият спортен автомобил, направил обиколка на стария Нюрбургринг за време под 10 минути.

Безспорно негово постижение е и BMW 700 – първият едноместен болид на немската компания.

Това обаче е само едната страна на медала.

За да се добие по-ясна представа за възможностите на Колани, трябва да разровим и останалите му занимания. Неговият гений не се плаши от предизвикателството на състезателните катамарани и техния авангарден дизайн. Изпробва уменията си върху свръхмодерния тогава чайник “Дроп”. Той обаче не може да се сравнява с футуристичните му хрумвания относно някои мебели. Пластмасовият аероплан също дължи екстравагантността си на швейцареца.

В списъка от продукти, изглеждащи по начин, скимнал на Колани, трябва да се прибавят фотоапарат Канон Т-90, химикалки, униформи, рамки, бижута, козметика, очила, микроскопи, дори душ за баня.

Не е лесно всичко това да се опише, то просто трябва да се види.

И така, с този опит зад гърба си, през 1972 г. Колани се съгласява да стане автор и на болид от Формула 1. Но при дизайна му той явно се е водил повече от тенденциите в научната фантастика, отколкото от функционалността, която трябва да притежава състезателното шаси. Налудничавите хрумвания на твореца са урок за начинаещите дизайнери, в който се обяснява как да не постъпват в подхода при изграждането на един болид от Формула 1.

Колата наистина изглежда умопомрачително. Спускащо се задно крило, кокпит с инкорпорирана в предната част кутия за въздух към мотора и всецяло обгръщащо предно крило, снабдено с допълнителни тръби за охлаждане на спирачките. Най-открояващата се част в дизайна безспорно е стърчащото далеч напред, вдъхновено от перископ, огледало. То е направо плъоснато върху предната част на кокпита.

Не можем да обвиняваме Колани изцяло – изглежда швейцарецът е бил в плен на идеите си и модните тенденции през 70-те години.

При това тази опаковка обвива една съвсем не толкова успешна техника от Формула 1. Под нея лежи нещо далеч по-прозаично – Марч 721, с двигател Форд Косуър V8 и гуми Гъдиър, произведени за отбора на Марч и техните клиенти. Отговорът на въпроса какво представлява болидът – вдъхновяваща аеродинамична форма или фантазия на лунатик – оставям на вас.

Само ще добавя, че сравнително рано Рони Петерсон и Ники Лауда квалифицират Марч 721 като напълно безнадежден и дори не се опитват да го сравняват с легендарния му предшественик Марч 711.

Още по време на първоначалните тестове на шасито става ясно, че дизайнът, с който се хвали Колани пред репортерите, не създава достатъчно аеродинамична сила на прилепяне. Освен всички други недостатъци, предните и задните крила пречат на охлаждането на двигателя. Представянето в състезанията само потвърждава вече известното от тренировките.

Първо Ейфеланд участва в надпревара на шампионите (състезания, нефигуриращи в официалния календар на Формула 1) с коли от Гран при и Формула 5000. В квалификациите Щомелен е 12-ти от 19 пилоти. Успява да пресече финиша 11-ти, затворен с обиколка от болид от Формула 5000 – Лола на Алън Роулинсън.

Задълго не съществуват въпроси около експеримента с твърде екстравагантната каросерия. С напредването на сезона обаче от оригиналния полет на фантазията на Колани остава само кокпита, каросерията и предното огледало. Това не е новина, тъй като още в самото начало Лауда заявява на всеослушание, че Марч 721 Х е най-лошата кола, която някога въобще е карал – сменя се и цялата вътрешност.

Пистата в Южна Африка е домакин на втория кръг от шампионата. Ейфеланд се появява боядисан изцяло в бяло и без следа от оригиналното предно крило на Колани. На негово място се вижда ясно крилото на Марч 711, приличащо повече на поднос за чай.

Щомелен започва с доста „солидно” представяне, продължило през целия сезон. За него почти винаги е резервирана най-задната част на стартовата решетка. На квалификациите в Африка е 25-ти, на 3,4 сек зад лидера Джеки Стюарт и на 1,5 сек зад Ники Лауда с неговия стар Марч 711. В състезанието германецът финишира на 13-то място без да завърши последните две обиколки.

По време на испанската Гран при Ейфеланд е с променен външен вид, подобрения в представянето обаче няма. На Харама болидът е в синъо, но това не носи голям късмет. Задното крило е с една плоскост и са добавени малки странични кутии и нос с крилца.

Тази конфигурация на Тип 21 ще се запази до края на сезона.

Джаки Икс печели полпозишън с Ферари, а Щомелен е далеч назад – 17-ти, зад Паче, но пред Пескароло и Лауда, които са с Марч 721.

Този път инцидент попречва на представянето на Ейфеланд.

Дотук от екипа си обясняват всичко с преследващия ги лош късмет и неопитност в състезанията, както и с лошата механика. Надеждата за по-добро бъдеще все още е непоклатима, а и сезонът не е преполовен.

Състезанието в Монако е малка глътка въздух. Тип 21 и Щомелен се класират 25-ти, на 8,1 сек от Фитипалди с Лотус. След дъждовната надпревара немският пилот си отива с 10-то място. Тогава той едва ли знае, но двете му десети места тук и във Великобритания на Брандс Хеч, се оказват най-доброто, на което е способен с Ейфеланд.

В Гран при на Белгия на пистата Нивелс Ролф стартира от 20-то място, пред Лауда, който е последен. Вижда карирания флаг, когато е на 11-та позиция, затворен с две обиколки. Всъщност в своеобразна „традиция” се превръща за германеца да финишира, след като е задминат от лидерите в състезанието с няколко тура.

На ред е плашещото с дължината си 8-километрово трасе във Франция Клермон-Феран. Щомелен продължава да се представя все така посредствено. 15-ти в квалификациите, ранен питстоп по време на самото състезание поради спукана гума и в крайна сметка 16-то място, за пореден път, с обиколка по-малко.

Знаменитият болид има сериозни технически проблеми в следващия кръг на Нюрбургринг. Поради електрическа повреда надпреварата за Ролф приключва само след 6 обиколки.

След всичко това е направо учудващо как крахът не идва по-бързо. Солидните инвестиции на Хенеричи не помагат и за всички е очевидна невъзможността на тима да се добере поне до точка. Германецът продава бизнеса си с каравани и периферните си занимания, които явно вече не му носят положителни емоции, на друг човек. За жалост той е без никакви интереси относно състезанията, а капиталът се стопява.

Смешният кокпит, каросерията и странното предно огледало пристигат в Австрия и след това изчезват завинаги.

Там Ролф е 17-ти в квалификациите. В самото състезание прави питстоп с цел изменения в каросерията и успява да завърши едва 48 от общо 54 обиколки. Отказва се поради проблем с мотора, въпреки това е класиран като завършил състезанието на 15-то място.

Предстоят още три кръга от шампионата, но тимът не разполага с повече пари, за да се появи на пистите. Остатъкът от годината е безвъзвратно загубен.

Експресивният Ейфеланд Тип 21 на Колани никога повече не се състезава. Изчезва толкова светкавично, колкото се е появил, за да остане пример на идеите през една епоха.